Обичаят Лазаруване бе пресъздаден от красивите момичета от школата по етнография при Младежкия център в Хасково.
Инициативата бе на Дневния център за стари хора – Хасково.
Момичетата на Нели Арнаудова, облечени с пъстри момински носии, с венчета от зеленина и цветя на главата, носещи букети в ръце разказаха за празника, пяха лазарски песни за любов, семейно благополучие, късмет и здраве и играха буенек. Действията им се смятат за магически, канят пролетта и прогонват зимната тъга.
Не по-малко интересни бяха и действията на възрастните участнички в празника. Домакинята от Дневния център за стари хора посрещна младите момичета със сито с пшеница в ръце, което беше част от ритуалните действия. Тя взе няколко шепи жито и го хвърли над лазарките. А те вдигат престилките си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в кърпа, завиват го, и ще го отнесат вкъщи, за да го приберат в хамбара за берекет. Дарява ги с яйца, които след няколко дни лазарките ще боядисват за Великден. Черпи ги със сладка пита. Възрастните жени споделят своите спомени за честването на празника в миналото, когато те са били моми.
Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни.
Жизнерадостният празник завърши с лазарска песен и веселие и с пожелание за берекет тази година, повече песни и много радост за стари и млади.
 |  |
 |  |
 |  |
 |  |
