Метър на метър и двайсет: Най-голямото любовно писмо в България е от поета с ватенката към Ира

Най-голямото любовно писмо в България е дълго 250 реда. Но по-впечатляващи са неговите размери. Те са метър на метър и 20 сантиметра.

Макар да е писано преди 73 години, може да се види и днес. Пази се в Дом – музей „Пеньо Пенев“ в Димитровград. Авторът му е именно „поетът с ватенката“, който е живял в същия апартамент, където днес има над 1 200 експоната, свързани с него.

Често определят Пеньо Пенев като противоречива личност. Той става част от бригадирското движение още като ученик, при това без да се обади вкъщи. На 19 г. пристига в Димитровград. Една от най-интересните и в същото време най-малко познати негови творби е най-голямото в българската епистоларна литература любовно писмо.

То е писано във Велико Търново, където поетът е бил войник. Посветено е на Сотирка Робева, която той нарича Ира. Съдбата ги среща на 3 март 1952 година в дома на народната армия в Ямбол, където поетът служи войник, разказва уредничката в дом-музея Евгения Емилова.

Пеньо Пенев се влюбва дълбоко и всеотдайно. Същата година тя е била в 10 клас. Връзката им е платонична.

Любовното писмо е написано върху опаковъчна хартия за боеприпаси, която поетът поискал от командира си в казармата.

По думите на Емилова, Пеньо Пенев не е търсил специално този мащаб. Той го е запълнил, но му е бил под ръка.

Началната страница е изписана от горе до долу с червено мастило – общо 129 реда. На обратната страна редовете са 120, а мястото до края е запълнено с 2 послеслова сякаш целият този размер не му е бил достатъчен да се изприкаже.

В писмото Пеньо Пенев изповядва дълбоките си чувства, но връзката им с Ира не е продължителна. Тя заминава за Бургас, където продължава педагогическото си образование, а той е в казармата.

Оригиналът на писмото не се показва на всеки посетител, напоследък все по-рядко дори се вади, защото подлежи на реставрация.

Посетителите в дом-музей „Пеньо Пенев“ в Димитровград могат да видят почти точна репродукция на най-голямото любовно писмо. Малцина обаче са тези, които имат късмета да попаднат на оригинала.

Сред тях е доц. Емил Инджов, който е преподавател по история в Технически университет – Габрово. „Уникален шанс за мен е да го видя, защото всеки един историк иска да се докосне до оригинала, който е свързан с непосредствената личност“, казва преподавателят.

А Пеньо Пенев е толкова тясно свързан с Димитровград, че тук името му е навсякъде. „Неговият живот е емблематичен и вкопан в основите на града, той е израснал като поет заедно с града“, казва Антоанета Станчева – директор на музея в Димитровград.