В София откриха паметна плоча по случай 90-годишнината от рождението на Никола Инджов

На столичната улица „Граф Игнатиев“, пред дома, където е живял българският поет, публицист, тракийски деятел Никола Инджов, е открита паметна плоча по повод 90-годишнината от рождението му. На церемонията слово произнесе поетът Георги Константинов.

Никола Инджов (1935-2020) е роден в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Юношеството му преминава в Хасково, където завършва Икономически техникум, а след това ВИНС – Варна. В Хасково са и първите му поетични опити. През 1952 г., когато е 17-годишен, в списание „Септември“ излиза първата му творба, одобрена от Елисавета Багряна.

Журналистическата дейност на Инджов в града е като литературен сътрудник във вестниците „Родопска борба“ и „Хасковска трибуна“. „Както повечето писатели от моето поколение, и аз си изкарвах хляба като журналист, а писателството беше сиренето“, споделя Инджов в интервю, което се пази в архивния фонд на БНР.

„Никола Инджов е между разностранно надарените съвременни български творци. Той е автор на десетки книги с поезия, публицистика, есеистика, пътеписи и лирична проза, блестящи преводи на няколко езика“, пише Иван Гранитски.

Израз на високата оценка на творчеството на Инджов са и многобройните получени награди – от младежките му изяви чак до годините на творческа зрялост. Ето малка част от тях: награда от празника на поезията (1961) и Световния младежки фестивал в Хелзинки (1961), от Съюза на преводачите, лауреат на Националната Ботевска награда (2001), награда от СБП за най-добър роман за 2001 г. („Възречени от Манастър“), за най-добра публицистична книга за 2005 г. („Приписки към времето“), носител на орден „Кирил и Методий“ за особени заслуги в развитието на българската култура (2006).

„Моето писателско призвание е повеля на нетленната памет – и искам българският народ да прозре себе си в проекцията на великите свои предшественици, от които той се възражда и възрича. Искам българинът да помни, че след Кирил и Методий не може да бъде сляп и глух, след Паисий Хилендарски – невежа, след Левски и Христо Ботев – роб“, казва приживе Никола Инджов.