Поетесата Светлана Николова от Харманли бе удостоена с авторитетна литературна награда.
Тя е класирана на първо място в Националния конкурс за поезия „От заник слънце озарени, алеят морски ширини“- началните редове на популярното стихотворение на Яворов „Заточеници“. Организатори са НЧ „Просвета 1888” и Община Поморие.
Изискването е стихотворенията на участниците в анонимния конкурс да бъдат свързани, макар и индиректно, с духа и естетиката на големия поет. Отличеното стихотворение на Светлана Николова със заглавие „Имитация“ е изпълнено със силен драматичен заряд. То прозвуча в изпълнение на авторката на тържествената церемония по връчване на наградите.
Националният конкурс е част от четиридневните поетичните празници „Яворови дни”, които се определят като „тържество на красиви стихове и дълбоки послания, неразделна част от културната емблема на Поморие“.
Те се състояха за 68-ми път, а конкурсът се провежда от 1977 година.
Така градът и България се потапят в безбрежните дълбини на Яворовото творчество и се прекланят пред гения на поета.
ИМИТАЦИЯ
Нека разходим, приятелю, телата си – като навици,
да удължим с поредния ден житейската сцена.
Светът днес е кротко море за удавници,
умиращи бавно – не от възраст, а от повторение.
Държим се здраво за сламките – илюзията е изкуство,
времето ще ни подмине – се лъжем красиво.
И в полунощ смъртта ни целува по устните,
в съня, в който забравяме, че сме живи.
Колко пъти загивахме с теб в различни любови,
вулкани словесни жигосваха нашата същност,
но вярната смърт убиваше чувства, рушеше окови
и като магьосница чистеше сърцата и къщите.
Светът ни прие, но не ни каза как да дишаме –
затова пълнихме гърдите си с болка и навик.
А онази с качулката черна бе силно момиче –
никого не беше предала, не бе изоставила
А може би, стари приятелю, след всички роли и маски,
когато падне завесата след илюзията,
ще видим, че смъртта, за която репетирахме страстно,
прилича досущ на живота – заблуда.
