Мнозина филолози от различни поколения са разгръщали учебниците на проф. Кирил Димчев (1935 – 2015), първият професор по методика на обучението по български език. Роден в Хасково, той завършва средно образование в родния си град, а след това специалността българска филология в Софийския университет.
В Хасково работи две години като учител и една година като преподавател в тогавашния Учителски институт. През 1961 г. е избран с конкурси за асистент в Софийския университет, през 1991-а става професор.
Името на Димчев се свързва преди всичко с обособяването на една недостатъчно утвърдена през средата на 20 век в България научна дисциплина – методика на обучението по български език. Той е ученият, който синтезира натрупания през годините опит и представя чрез своите трудове иновации в теорията и практиката на преподаване.
Димчев оставя повече от 350 научни труда, от които 25 книги (16 в съавторство). Публикувал е на български, руски, чешки, румънски език в широк диапазон на научни изследвания. Научното му творчество се отличава с голямо многообразие – монографии, студии, статии, учебници, методически ръководства за учители, сборници с упражнения за студенти и ученици, рецензии, езикови бележки, приноси в историографията на българското езикознание. Чел е лекции по български език като преподавател в Букурещ и Стасбург. През 2011 г. е отличен от Съюза на учените в България за високи научни постижения в хуманитаристиката. Това е само част от общественото признание за дългогодишната му дейност.
В негова памет е издаден сборникът „Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“ .
