Двуезичният албум „О, спомняте ли си Лейля“ ще бъде представен на 28 май от 17:30 часа в Кирковото училище в Хасково, съобщават от Регионалния исторически музей.
Изданието събира непубликувани фотографии на Иван Григоров от насилственото прогонване през 1989 г., лични истории на преживели събитията хора и текстове, които поставят снимките в техния исторически контекст.
Едно момиче с кукла гледа от предната седалка на стара „Лада“. Лицето ѝ не носи радостта на детството. Момичето се казва Лейля. Снимана е през лятото на 1989 г. от младия тогава фотограф Иван Григоров – в дните, когато стотици хиляди български турци са принудени да напуснат домовете си и да поемат към Турция.
Фотографиите връщат към едно от най-драматичните лета в най-новата българска история. След насилственото преименуване от 1984 – 1985 г., цинично наречено от тоталитарния режим „Възродителен процес“ през 1989 г. комунистическата власт отваря границата и принуждава стотици хиляди български турци да напуснат родината си. В езика на пропагандата това остава като „Голямата екскурзия“.
Зад тази пропагандна щампа обаче стоят съдби – хора, семейства, домове, изоставени за часове. Тръгват с куфари, денкове, вързопи и малкото вещи, които могат да бъдат натоварени в кола, каруца или пренесени през границата. Именно тези лица, погледи и вещи са запечатани в кадрите на Иван Григоров.
Албумът „О, спомняте ли си Лейля“ е част от поредицата „О, спомняте ли си“, създадена от фотожурналиста Веселин Боришев. Съставител на изданието е Мария Боришева, която събира и личните истории в книгата. Изследователите Антониа Желязкова и Румен Аврамов разказват предисторията на това, което показват фотографиите, а преводът на турски език е дело на Нихал Йозерган.
Гост на представянето в Хасково ще бъде съставителят Мария Боришева, която ще разкаже за работата по албума, за събраните лични истории и за съдбата на Лейля – момичето с куклата, превърнало се в лице на тази болезнена памет. Присъстващите ще могат да получат и автограф от нея.
Това не е просто представяне на книга. Това е връщане към памет, която твърде дълго е била отлагана – и към грешки, от които трябва да се учим, ако не искаме да ги повтаряме.
