Любопитно

Хасковските тракийци се преклониха пред паметни места

Представители на читалище „Тракия 2008“ и на Тракийското дружество „Георги Сапунаров“ в Хасково посетиха историческата местност Петрова нива в Странджа и се преклониха пред паметта на героите на Илинденско-Преображенското въстание.

На 28 – 30 юни през 1903 г. там се провежда конгрес на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, на който се изработва общият план на въстаническите действия, припомни Кирил Сарджев, председател на дружеството.

Тракийци

Групата поднесе цветя на паметника и на костницата на българския революционер и войвода Георги Кондолов, живял в Хасково. Тракийци запалиха свещи в църквата „Св. Петка“ и разгледаха музея със снимки, оръжия, документи за освободителните борби на българите от Тракия и Македония и на Илинденско-Преображенското въстание.

В село Бръшлян хасковски цветя окичиха паметника на войводата Пано Ангелов и четника Никола Равашола загинали в битка с османски военни части през 1903 г. Семейството на Пано Ангелов, бежанци от Беломорска Тракия, е живяло в с. Брод (днес в община Димитровград), където читалището носи името на славния войвода.

Името на село Бръшлян до 1934 г. е Сърмашик и заедно с имената на Пано Ангелов и Никола Равашола е увековечено в химна на Странджа планина – песента „Ясен месец веч изгрява“, написана от тракийския революционер – Яни Попов, починал в Ивайловград. В памет на героите в центъра на Бръшлян екна популярната песен в изпълнение на дамската вокална група към читалище „Тракия 2008“ с ръководител Нели Демирева.

Тракийци разгледаха обекти в селото, цялото обявено за архитектурен и исторически резерват с автентичните си къщи, характерни за странджанската архитектура от 18 – 19 в, килийно училище, параклиси, долмени и тракийски светилища.

Групата посети и Созопол, приютил някога бежанци от Одринска и Беломорска Тракия и Мала Азия, чиито потомци днес пазят традициите на своите деди. Свещи за здраве и благополучие бяха запалени в църквата „Св. СВ. Кирил и Методий“, построена от тревненския майстор Уста Генчо Кънев от Трявна през 1889 г. за нуждите на заселилите се в Созопол българи бежанци. Пътуването по паметните места бе осъществено по „Културни инициативи“ на община Хасково.

Един коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button