Любопитно

Димитровград домакинства на националната научна конференция „Светът на българина през 20 век“

Третото издание на Националната научна конференция „Светът на българина през XX век“ беше открито в зала „Гросето“ в Димитровград. Събитието е кулминацията в програмата за 70 години музейно дело в града.

Кметът Иво Димов каза на откриването, че Димитровград е символ на строителството в България през 20 век. „Повечето в залата сме от тези съвременици, които имат възможността да живеят между два века. В исторически план се случиха много събития, които белязаха световната памет и разтърсиха човечеството през 20 век, както и от първата половина на 21 век – две световни войни, икономическа криза, природни катаклизми, пандемия. Всичко това неразривно оставя отпечатък върху човешките съдби на хората“, каза градоначалникът и допълни, че конференцията има своето най-естествено домакинство в лицето на Димитровград. Иво Димов пожела успех на конференцията и изрази очакванията си, че ще се получи една обещаваща дискусия, която ще даде посока за доста размисли, изводи, следващи стъпки.

Конференция

„Това е „най-шантавият“ век в българската история, в който има всичко“, каза на откриването научният ръководител, под чието председателство се провежда конференцията проф. Милко Палангурски. Той посочи, че в началото на века 90% от населението е живеело в ритъма на старото земеделие и църковния календар. 100 г. по-късно българинът вече става гражданин, който познава правата и задълженията си. Той се превръща от ориенталец в европеец.

„Само се замислете, че през 20 век минахме през железница, телефон, телевизия (черно-бяла и цветна), авиация, грамофон, магнетофон, MP3 и всичко това се е случило на българина за 100 години. Това не всеки човек може да го понесе като промяна. Този век разби старите връзки, което ни прави съпричастни на най-интересното време. Никой не знае дали това няма да е най-успешният век за човечеството“, допълни още професорът. Той каза още, че човек е успял да разчете генома си и да разбие атома. Средната продължителност на живота в началото на века е била 39 г., а в края му тя е вече 76.5 г. По неговите думи има възможност за по-голямо подобряване на качеството на живота.

Научната конференция се провежда в рамките на два форумни дни. В нея участват представители на най-елитните научни общности в страната – Българската академия на науките, Великотърновският университет „Св. Св.Кирил и Методий“, Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“, Университета за национално и световно стопанство, регионалните исторически и етнографски музеи от Пловдив, Стара Загора, Плевен, Ямбол, Габрово, Хасково и Провадия. Домакин на събитието е Исторически музей – Димитровград.

Конференция

Първият доклад от конференцията е по темата „Всенародно отпразнуване на 30-годишнината от подписването на Санстефанския мирен договор и освобождението на България.“, поднесен от Даниела Димитрова от Национален парк-музей „Шипка- Бузлуджа”. По-късно участниците ще изслушат и докладите на Проф. д-р Росица Ангелова от ШУ „Епископ Константин Преславски” на тема „Цариград в битието на шуменската фамилия Димитриеви“, Грозделина Георгиева от РЕМ – Пловдив на тема „Учителят Дънов и причината за създаването на Братството“, Даниела Димкова от РЕМО ЕТЪР „По въпроса за женската идентичност и зараждането на еманципаторски идеи в българското общество през втората половина на XIX – началото на XX век.“, д-р Радка Братанова от ИЕФЕМ към БАН за „Етномузикологията през ХХ в. – открития, достижения и проблеми“, Теодор Селман от УНСС за „Плановата урбанизация или защо българинът замени нивата за панелка“, Галя Кръстева от НМО – Габрово на тема „Поощрения и наказания в образователната система след 1944 до 80- те години на ХХ век“, докладът на ас. д-р Теодор Борисов от Институт за исторически изследвания към БАН за „Българският спорт през погледа на радио „Свободна Европа“, гл. ас. д-р Камен Дончев от ИЕФЕМ към БАН за „Обичайни форми и начини на договаряне в периода от Освобождението до средата на ХХ век в Северозападна България и Родопите. (Два характерни планински региона)“, д-р Димитър Петров от РИМ – Плевен за „Първите седем. Зараждане и развитие на Юношески туристически съюз в България (1911-1921)“, Мария Иванова от РИМ – Ямбол за „Гимнастическо дружество „Тракийски юнак”-Ямбол (1900-1945) – здраве, сила, патриотизъм“, Райна Антонова от РИМ – Стара Загора за „Професионалното образование в Стара Загора през първата половина на ХХ век“, проф. д.и.н. Бисер Георгиев от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ за „Политическият живот в Шумен през 30-те години на ХХ век“, Симеон Кулиш от ШУ „Епископ Константин Преславски” за „Политико-просветна дейност на Отечествения фронт във Варна (1948-1952 г.)“, Елена Драгостинова от Музей „Борис Христов“ за „Движението „Ален мак“, Милена Драгнева от ИМ- Провадия за „Развитие на промишлеността в Провадия (1945-1989)“, д-р Виолета Костова – РИМ – Хасково на тема „Хасково в края на ХХ в.“. Във втория ден от програмата е заложена дискусия сред участниците.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button